Часовникът е устройство, използвано за измерване и показване на времето. Часовникът е едно от най-старите човешки изобретения, отговарящо на необходимостта от измерване на интервали от време, по-къси от естествените единици: ден, лунен месец, година и галактическа година. Устройства, работещи върху няколко физични процеса, са били използвани през хилядолетията.
Изобретяването на механичния часовник през 13-ти век инициира промяна в методите за отчитане на времето от непрекъснати процеси, като движението на сянката на гномона върху слънчевия часовник или потока на течност във воден часовник, до периодични колебателни процеси, като например люлеене на махало или вибрацията на кварцов кристал, което има потенциал за по-голяма точност. Всички съвременни часовници използват осцилация.