Територията на България обитават 18 вида змии, 5 от които са отровни, а една от тях с достатъчно силна отрова да нарани човек. Към 2020 г. една от тях вече е изчезнал вид.
1. Сива Водна Змия. Сивата водна змия се среща в цялата страна, но избягва планинските райони. Навлиза в черноморските води.
2. Жълтоуха Водна Змия. Обикновено е тъмнозелена, кафява или сива на цвят с характерни жълти петна зад главата. Достига на дължина до 140 cm. Жълтоухата змия е разпространена в Европа до Англия и Южна Скандинавия на север и в Северозападна Африка.
3. Медянка. На дължина достига до 65 cm, в много редки случаи – до 90 cm. На цвят е сива, понякога с кафеникав оттенък, но има и форми с бакъреночервена окраска. Разпространена е в цяла Европа от най-ниските части до субалпийската зона.
4. Пясъчна Боа. Достига дължина 50-75 cm. Гърбът на змията е жълтеникаво-кафяв с неправилни по-светли петна, които се редуват с по-тъмни. Едно от любимите места на пясъчната боа е пясъка, където лесно се заравя и се движи под него. Обитава и каменисти места, рохки и песъчливи почви.
5. Котешка Змия. Достига обикновено 70-80 cm, максимално до 110 cm дължина. Оцветена е от светлосиво до белезникаво-жълто, с напречни тъмни петна от двете страни на гръбната линия. Котешката змия се среща по адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров, в долините на реките Струма и Арда. Има смокова-слаба отрова за дребна плячка.
6. Стрелушка. Достига на дължина до 1,5 m. Не е отровна, и не хапе силно, когато е заплашена. Тя е много пъргава и се придвижва изключително бързо по клоните на храсти и дървета. Стрелушката е разпространена в западните и южните части на Балканския полуостров.
7. Черноврата Стрелушка. Среща се в Източното Средиземноморие и Южното Черноморие. Достига на дължина до 1 m и наподобява сродната стрелушка. Предпочита скалисти местности с редки храсти. Активна е през деня. Основната и храна са гущерите.
8. Смок Мишкар. Среща се главно в южните части на Европа и в Близкия изток, включително в България. На дължина достига до 1,8 m. Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. В древногръцката митология той е един от символите на бога-лечител Асклепий. Смокът мишкар предпочита стари широколистни и смесени гори. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти.
9. Червейница. Разпространена в Югозападна Азия и на Балканите. По външния си вид и подземния начин на живот наподобява дъждовен червей. Достига дължина до 35 – 40 cm. Червейницата предпочита сухи местности с тревиста растителност и редки храсти. Прекарва почти целия си живот под земята, като излиза на повърхността при топло и влажно време, най-често нощем.
10. Ивичест Смок. Ивичестият смок се среща в Италия, западното крайбрежие на Балканския полуостров и Македония, включително в България в долината на Струма до Кресненския пролом на север. Предпочита гористи местности.
11. Вдлъбнаточел Смок. Достига до 2 m дължина. Окраската на гърба варира от тъмно- до светлосива, а младите индивиди са пъстри. Вдлъбнаточелият смок е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност да избяга, обаче, е агресивен, яростно съска и хапе. Живее по припечни склонове, обрасли с храсталаци и ниски дървета в Южна България.
12. Леопардов Смок. Леопардовият смок е вид змия от семейство Смокообразни, разпространен в Южна и Югоизточна Европа, долината на р. Струма и тук-там в района на Южното Черноморие. Тялото на леопардовия смок достига на дължина до 110 cm. При пъстрата форма светлокафявият гръб е осеян с големи, овални по форма червенокафяви или яркочервени петна, очертани с черна ивица.
13. Пъстър Смок. Пъстрият смок е разпространен в Тракия, Северна България, крайдунавските части на Румъния, южните части на Молдова, Украйна и Русия. Живее главно в местности със степна растителност, като основната му храна са гризачите.
14. Смок Стрелец. Смокът стрелец, наричан също синурник, е вид змия, срещаща се главно в югоизточните части на Европа, включително в България. На дължина достига до 2,5 m. Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. Избягва средно-и високопланински райони.
15. Пепелянка. Пепелянката е вид змия от семейство Отровници, разпространена на Балканите и в част от Близкия изток. Тя се смята за една от опасните европейски змии, заради дългите си зъби и сравнително силната отрова. Пепелянката достига дължина до 50 – 70 cm, изключително рядко над 100 cm. Главата е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи. На върха на предносните щитчета има специфично рогче, по което много лесно се разпознава.
16. Усойница. Усойницата е видът отровна змия с най-широко разпространение в Европа. Среща се от Западна Европа до Далечния изток. Тя е едно от най-студоустойчивите влечуги в света. Усойницата има сравнително дебело тяло, като възрастните достигат средна дължина 55 cm. Главата е едра и добре изявена, почти плоска и вертикална отстрани, с очертан ръб на муцуната. На Балканския полуостров усойницата се среща в изолирани области, главно в планините до надморска височина 2700 m.
17. Остромуцунеста Усойница. Степната усойница, наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница, е вид змия от семейство Отровници. Видът се среща в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа. Обитавала е Люлин Планина.
18. Аспида. Аспидата, наричана също каменарка, е вид змия от семейство Отровници. В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933. Аспидата предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. |
