Сър Исак Нютон (1643–1727) е английски математик, физик, астроном и един от най-влиятелните учени на всички времена. Работата му полага основите на класическата механика и значително напредва в нашето разбиране за света на природата. Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica (1687) на Нютон, известен като Principia, формулира законите на движението и универсалната гравитация, обяснява планетарните орбити и принципите на силите, които управляват движението на Земята и в космоса.
Нютон също има голям принос в математиката, по-специално разработването на смятане (независимо приблизително по същото време като Лайбниц) и напредъка в алгебрата. В оптиката той провежда експерименти с призми, за да демонстрира, че бялата светлина е съставена от цветовете на спектъра, което води до теорията за цвета.
Освен научната си работа, Нютон също служи като надзирател и по-късно майстор на Кралския монетен двор, където провежда реформи срещу фалшифицирането. Неговият гений, методическа строгост и широкообхватни идеи го утвърдиха като централна фигура на научната революция, оказвайки влияние върху науката, математиката и философията в продължение на векове.
