Разтворимостта е способността на веществото, разтвореното вещество, да образува разтвор с друго вещество, разтворителя. Неразтворимостта е обратното свойство, неспособността на разтвореното вещество да образува такъв разтвор.
Степента на разтворимост на дадено вещество в специфичен разтворител обикновено се измерва като концентрацията на разтвореното вещество в наситен разтвор, в който вече не може да се разтвори разтворено вещество. В този момент се казва, че двете вещества са в равновесие на разтворимост.
Разтвореното вещество може да бъде твърдо, течно или газ, докато разтворителят обикновено е твърд или течен. И двете могат да бъдат чисти вещества или сами по себе си разтвори. Газовете винаги се смесват във всички пропорции, a твърдо или течно вещество може да се разтвори в газ само като първо премине в газообразно състояние.
