Люлката на Нютон е устройство, което демонстрира запазване на инерцията и енергията, използвайки поредица от сфери, които се люшкат. Когато една сфера в края е вдигната и освободена, тя удря стационарните сфери, като предава сила през неподвижните сфери, които изтласкват последната сфера нагоре. Последната сфера се връща назад и удря все още почти неподвижните сфери, повтаряйки ефекта в обратна посока. Устройството е кръстено на английския учен от 17-ти век сър Исак Нютон. Тя е известена още като топки на Нютон.
Типична люлка на Нютон се състои от поредица от метални топки с еднакъв размер, окачени в метална рамка, така че те просто се допират един до друг в покой. Всяка топка е прикрепена към рамката чрез две жици с еднаква дължина под ъгъл един от друг. Това ограничава движенията на махалата към една и съща равнина.
Когато една от крайните топки ("първата") се извади настрани, прикрепеният низ я кара да следва възходяща дъга. Когато се пусне, тя удари втората топка и стига почти до мъртва спирка. Топката на противоположната страна придобива по-голямата част от скоростта на първата топка и се люлее в дъга почти толкова висока, колкото височината на освобождаване на първата топка. Това показва, че последната топка получава по-голямата част от енергията и инерцията на първата топка. Ударът създава вълна на компресия, която се разпространява през междинните топчета. Всеки ефикасно еластичен материал, като стомана, прави това, стига кинетичната енергия временно да се съхранява като потенциална енергия при компресирането на материала, вместо да се загуби като топлина. Има леки движения във всички топки след първоначалния удар, но последната топка получава по-голямата част от първоначалната енергия от падането на първата топка. Когато се спуснат две (или три) топки, двете (или три) топки от другата страна се завъртат. Някои казват, че това поведение демонстрира запазването на инерцията и кинетичната енергия при еластични сблъсъци. Обаче, ако сблъскващите се топчета се държат както е описано по-горе с една и съща маса, притежаваща същата скорост преди и след сблъсъците, тогава всяка функция на масата и скоростта се запазва при такова събитие.